Продавач на надежда

640x480_1407922652

   Ще си кажете „Два лева. Какво пък толкова ще загубя?“. В крайна сметка достатъчно много хора печелят от новите игри с лотарийни билети, всяка вечер виждате някого от тях на малкия екран – усмихнат до уши, спокоен и щастлив, а понякога дори в новините има репортажи за това как животът им се е променил след като вместо ресто в бензиностанцията са поискали едно билетче.

   Дори аз, който съм крайно скептичен към този вид хазарт и го сравнявам със Златната треска от преди 150 години, съм се изкушавал и съм си задавал въпроса „Ами ако наистина спечелиш“. В главата на човек започват да се вървят едни хубави картини и емоциите вземат връх. Затова, точно в такива момени обичам да оставя всичко друго настрана и да се доверя на разума и математиката. А числата показват, че сметката накрая не излиза, както искат да ни я представят.

Продължи да четеш >>

Реклами

Национална златна треска

DSC06091

   Алкохолът, цигарите и хазартът са трите най-печеливши легални бизнеса в последните 2000 години. Те предоставят удоволствие на човек, задоволяват някаква негова потребност, а хубавото на този бизнес модел, е че обикновено ефектът от консумацията отминава бързо и клиентът се връща за още. И докато алкохолът и цигарите имат устойчив ръст през човешката история, то хазартът е претърпял своите възходи и падения.

   Най-голямата хазартна истерия безспорно е Златната треска в Калифорния в средата на 19-ти век. Хората от цял свят рискуват като продават всичко, което имат и заминават да пробват късмета си на западния бряг на Щатите с цел да забогатеят или да спечелят достатъчно за да стартират собствен бизнес. Всичко започнало, когато един работник намерил късче злато във вада на строяща се воденица в малкия град Колома през 1848 година. Мълвата бързо се разпространила. В началото това откритие привлякло основно местни жители, които били заети със земеделие, трудно и немного доходоносно занимание, докато златото обещавало бързи и големи печалби. Само след една година 100 000 души пристигнали от всичко части на Америка и света с надеждата да променят живота си.

Продължи да четеш >>

Стълбата към финансовата независимост

Shipka stairs

      Докато все още учих в университета, кандидатствах за стажант в банка ОББ. Беше през последния семестър от бакалавърската ми степен. Всичко се случи доста бързо – едно интервю със специалист от Човешки ресурси, колкото да се уверят, че съм достатъчно сериозен и отговорен, след което имах среща с управителката на клона и около седмица по-късно вече бях част от нейния екип, макар и знаейки, че ще е само за месец.

   Работата отговаряше съвсем точно на очакванията ми – сортиране на сутрешната поща по партидите на клиентите, подреждане на новоиздадени кредитни карти и досиетата на кандидатите за стоков кредит (най-често нов телефон или както му казвахме тогава GSM). Типичният студентски стаж, който разбира се беше неплатен.

Продължи да четеш >>

Никой друг няма да ти помогне, ако сам не си помогнеш – част 2

coffee-coke

 

   В предишната статия описах една доста мрачна картина за пенсионната сфера в държавата. Предпоставките за несигурно бъдеще са напълно реални. Но въпреки това сега е сезонът на хубавото настроение, затова искам да ви разкажа един друг възможен сценарий за финансовото ни бъдеще.

   Икономическата обстановка е трудна. Специалистите говореха за криза преди шест – седем години, но тя все още е тук, а и няма изгледи скоро да отминава. Заплатите едва помръдват, пенсиите са ниски. От друга страна, разходите за гориво сякаш слабо се вълнуват от срива на петрола, пътищата са толкова добри, че колата е на ремонт поне веднъж на три месеца, сметките за ток, вода и парно са значителни, благодарение на олигополите там. Ситуацията не е розова, но дори и при тези условия може да се намери оптимизъм, който да ни дърпа напред.

Продължи да четеш >>

Никой друг няма да ти помогне, ако сам не си помогнеш – част 1

 

mountain-climbing-hd-wallpapers

Слънче, високи температури и мирис на море. Лятото със сигурност е най-чаканият сезон от всички. Учениците вече сa взели бележните си, студентите са получили студентските книжки с оценките от сесията, и за всички тях сега е период на безгрижие. За работещите, лятото е също толкова чакано с вълнение, защото по стара българска традиция отпуската се пуска сега, почивката на морето е организирана отдавна и с нетърпение очакват да се откъснат от офиса минимум за седмица.

Всеки се надява, че ще дочака момента, когато няма да напусне офиса за 7 дена, а ще остави работното място за постоянно зад гърба си. Пенсионирането би трябвало да осигури свободно време и възможност за това, което предоставя най-голяма радост и удовлетворение. Наред с това се случва и друга трансформация. Замяна на месечната работната заплата с пожизнена пенсия. Много хора в нашата държава живеят с такава пенсия, че не осигурява дори базови условия за живот, а какво остава да говорим, за нормален социален живот и пътеществия в страната и чужбина. За съжаление, трябва да кажа, че засега няма изгледи тази тенденция да се обърне, като нещата дори се влушават поради ред причини.

Продължи да четеш >>